Когато навън е още студено, вятърът се стрелка между голите клони на дърветата  и облаците сивеят  до тъмномораво, в нас се опитва да покълне пламъчето на надеждата. Толкова много дни сме я съхранявали в себе си, че вече й е време да се разпукне. Не знаем какво ще поникне от това пробуждане, но очакваме да ни завладее и изведе до този устремен път, който ще ни покаже правилната посока.

                  Посоката, която сме загубили или все още не сме открили. Но за която след време ще можем да кажем, това е истинската.

                  Знаем, че понякога е късно, за да е нова и така различна от тази, която сме следвали до сега. Но все пак това, че след зимата идва пролет ни кара отново да се разлистим и макар, че корените ни са накорубени, жилави и обрасли с мъха на отминалото време се надяваме на млади  филизи, от които да се родят  плодове.

                   Плодовете на нашия винаги млад и пълен с надежда стремеж към промяна и това мъничко човешко щастие, от което всички се нуждаем.

 

09.02.2009                                                               Любомир Николов

Ще се наслаждавам с голямо удоволствие!

Хубав зелен символ е той...

Срещу стария ми дом имаше празно място със стар бадем. През една свирепа зима вихрушката го събори, но напролет под дънера израстнаха нови млади клонки. Баща ми избра един от филизите, укрепи го, подряза другите и сега пред блока има едно прекрасно китно дърво... Животът побеждава, само трябва да му се помогне : )...

С това име друг начин няма! Ето, че след месец ще я посрещнем.

Аз обичам да късам кукуряк, минзухар, син или жълт, и да бера коприва. Понякога излиза в началото на март. Тази година не вярвам да изникне така скоро. Но в събота ще проверя, за всеки случай.
Бадемите са с много красив цвят.

има належаща нужда от разпукването на пролетта в себе си, от уханните й аромати и белите цветове, с които тя рисува в душата му! Пробуждането е феномен, който няма обяснение, но е факт! Едно малко чудо е! И той е провокиран от Слънцето, без което няма как да се роди отново пролетта в нас!
Пролетта ни кара да сме целеустремени и да търсим посоката, въпреки съмненията дали е правилната :). Просто завладян от нейната магия човек тича към нея и тя отваря сетива в него, за да поглъща красотата и да изпълва с вдъхновение душата му!

Колко хубаво си го казал Любо:"Но все пак това, че след зимата идва пролет ни кара отново да се разлистим и макар, че корените ни са накорубени, жилави и обрасли с мъха на отминалото време се надяваме на млади филизи, от които да се родят плодове."
Нека ти бъде всичко това, за което копнее душата ти и да се храни с плодовете на стремежа за промяна и мъничко щастие!
Усмихна ме широко :).

Eх, че красив коментар!
Миналата година ми се щеше пролетта да идва вече, написах това, без да се замислям.
А корените ми са накорубени, има си хас, на тази възраст.
Важно е сърцето да е младо! Дай Боже !

-------Пролетно -----

Едно бяло момиче - кокиче
пише бели стихове ,
в тях редовете са накъсани ,
както ми се къса душата,
когато си спомня
колко отдавна съм мислил
за момичета ,
чак не ми се ще да е истина ,
когато чета белите й стихове .

чак и на мен ми стана накорубено:)))
Приятно е да бъдеш очакван с такова нетърпение, да така обичам :))))

Ти нали си Пролет, как няма да ти въздейства !

е провокиран от написаното от теб Любо спонтанно както разбирам от коментара ти :).
А това за сърцето е важно наистина!

/п.п. А това стихче на кого е посветено, ако не е тайна?/

На една днешна рожденничка.