Така се изниза лятото. Той беше по лагери, замина на балканско първенство по атлетика зад границата, добре се представи, Рая отиде при баба си на село, пишеха си, но писмата бяха редки и се усещаше някакво напрежение в думите. Дали той беше срещнал друго момиче, или просто се беше уморил от кратките им срещи, когато с настъпването на вечерта тя бързаше за вкъщи. Веднъж бяха излезли навън тримата, със сестра й, какви хубави и еднакво облечени момичета, възкликнаха непознати по широката улица, където кестените вече зрееха. Тя усети, че на Любодраг не му стана приятно, щяха да се разделят за повече от месец и искаше да са сами.

                  Или Рая беше открила там, на селския площад, нов обожател, с устната хармоника или акордеона, със зализания перчем и напращелите от селския труд мускули, все пак градските момичета са обект на особено внимание. Може би имаше нещо вярно и от двете.
                 И дойде последната за двамата учебна година, която започна с раздялата й със старата, с олющена и грозна фасада гимназия.

               - Ще живеем вече в Младост, пренесохме багажа тия дни. Баща ми ме записа в тамошното училище- това му каза Рая една септемврийска вечер, вървяха по ” Алабин”,  градът се беше разтворил за идващата топла нощ, а тя отново за последен път трябваше да се прибере на номер 21-ви, в малката къщица, в която заедно учиха задачи по математика и пиеха какао. Той не беше и чувал за този нов квартал, видя двете сълзи, намокрили очите й .

     - Ти ще ме забравиш- му каза тя. – А и аз няма да стана студентка, какво бъдеще имаме заедно.

        Лицето й не излъчваше тъга, изглеждаше някак спокойно от предстоящата раздяла, в която беше така сигурна. Това го учуди, не можа да преодолее гордостта си, за да я успокои. Все пак разстоянията не са толкова големи, щом не е сигурна във връзката им, значи се съмнява в него. Така си помисли Любодраг, после не се затича, както обикновено по булеварда, не скочи в движение на задната врата на трамвая, и някак вяло продължи за вкъщи.

       Минаха няколко месеца, пролетта двете им училища направиха общ бал в зала ” България”. Всред множеството момичета, облекли странни рокли и направили косите си, като че ли са възрастни улегнали жени, той я видя, имаше си кавалер. И той имаше своя дама за вечерта, макар  избрана за вечерта, за да не бъде сам.

       И в един от танците на дансинга двамата бяха редом един до друг, той усети ръката й в своята, усети и упрека, че не е вярвал по-силно в нея, че така лесно е предал мечтите им. Може би само от гордост, може би за да я накаже за нейната нерешителност да се отърси от зависимостта  на семейството.

         Танцът свърши, в него се настани нещо неизживяно и безвъзвратно отминало. Настъпваше утрото, настъпваше новия ден, насреща идваха новите надежди и стремления.    

           Трябваше окончателно да се примири, а и тя също, че няма да ги посрещнат заедно. Нещо си беше отишло толкова внезапно, колкото неочаквано се беше появило преди близо две години.

 

 

Lubara, много ми хареса тази история въпреки, че очаквах този край! Може би само тогава се запазва споменът за тази красива и нежна любов?!
Всеки докоснал се до тази магия, може да се определи за щастливец!
Поздравите ми към теб, Lubara!!!

Това само по себе може да бъде и един разказ. Стига ме нарича щастливец, че ще ти повярвам , ако продължаваш.

когато раздялата (макар и с малко тъга) не погубва приятелството.
Поздрави!

Тук нещата са други, но нали пиша оттук, оттам във времето, затова малко става неясно.

Такава красива любовна история. Всички сме я преживели, но ти я разказваш талантливо!
И нашият бал беше в "България" и тогава за първи път видях изгрева. Никога няма да забравя това чувство на възторг и мъничко страх пред новия живот!

Ама ти от самото начало ме разбираш, Тили, девойко мили !
Сега вече не те е страх, нали! Че то няма защо вече!

какви преживявания имаше там, то цял разказ може да се напише, в коментар ми ет рудно. Ти добре разказваш, направо е суперско, сякаш присъствам там.

Продължавам след празниците, може би !
То тази зала беше, ресторант " Балкан" също, и това е.

там пък беше свадбата ми, в една от залите, от тогава не съм стъпвала там, нали знаеш че не е вече за простосмъртни.

Шератон, голяма работа ! Той и Цигулков беше щастлив да пие бира там по едно време.

Размекна ме. Прочетох и края.
Не мога да коментирам, въпреки че има много за казване. Поздрав сърдечен!

Ами аз написах първата част, после края на романа. Има още три части, дали ще продължа, не знам.