Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 18:32 - Една вечер с вкус на смокини
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 11308 Коментари: 40 Гласове:
18

Последна промяна: 28.11.2009 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

            Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво търпение тези хора. Не можаха дори петнадесет минути да ни изчакат. Не им се сърдя. На масата вече съм прочел едно стихотворение и края на разказа, за който нямах време в салона, не съм недоволен от това. Напротив, защото почти издекламирах два от най –хубавите си, тези късите. Единият исках Ренката да го прочете, тя много го харесва. Ухили ми се завладяващо невинно, сниши се на стола, и пак мойто гърло трябваше да пресъхва. Всичко мина чудесно, така си мисля сега и усещам младостта до себе си, очите са кафяви и топли, косата прибрана зад тила, устните свежи, гласът завладяващ. Двамата влизаме в някакъв диалог, срещу мен Наско разказва един от безкрайните си вицове, за миг загубвам нишката на разговора, някаква глупава мисъл завладява за кратко съзнанието ми, може би от общата еуфория, а и от изпитото каберне или мерло, или какъвто е там наливен карашик. Добре, че я пропъждам бързо, и с пръсти, а не със салфетка попивам трохата сирене, полепнала на долната й устна. Тя доверчиво накланя глава към мен, в този момент съм сякаш докоснал пеша на нечий шлифер.

 

             Няколко часа преди това стърча, потопен в сумрака на идващата вечер, до автобусната спирка край Южния парк. На гърба ми виси раница, но не с екипировка и суха храна за поредния туризъм. А с осемдесет бройки от току-що излязлата ми от печат книга. Не казвам първата, защото не съм си поставил задача да има втора-каквото дойде. В едната ръка държа кутия с три литра червено, в другата също тройка, но бяло. От избата в Сухиндол е, мисля, че ще му видим сметката като едното нищо и ще питаме за още. До мен трима тинейджъри се надвикват, споменават през минута нечии майки, отдясно на пейката е седнала жена с малък ръчен багаж, наглед е спокойна. Но аз усещам, че вече се изнервям, рейсът го няма, петъчният трафик се засилва, а това навярно е не само от нередовния транспорт. Все пак не съм Георги Караславов с неговото обемисто на брой творчество- за първи път ми е. Поглеждам часовника, минава вече половин час, откакто кибича тук, и се запътвам с решителна крачка към таксиметровата стоянка. Вече по-спокоен, пътувам в колата, с мъжа се заприказваме за едното време, когато в района имаше само къщи с цветни дворчета, конски каруци и много, много люляк през пролетта. Не се сдържам, казвам му къде отивам.

-          Значи сте писател- чувствам уважение в гласа му.

-    Е, тази професия мисля, че я няма вече- му отговарям. – Сега пишещите сме повече, отколкото тези, които четат.

 Таксито едвам пълзи в задръстването около Семинарията, когато ми звъни джиесема. Поглеждам светещия дисплей и се усмихвам.

-          Здравей, аз съм… Пристигнах, къде е читалището, трябва да паркирам някъде.

             Обяснявям, доколкото мога, до скоро, така казвам, затварям и малко се умълчавам.

             Пред полутъмния вход вече са се събрали неколцина познати и малко повече непознати. Гого, Роко, идват Лъва и Тарзана, който отсега лъха на спирт. Това не му пречи да остроумничи, появяват се и някои други познати лица. Ина ме поздравява, знаем се от литературния сайт. Влизам в салона, оставям раницата, пак излизам за по една цигара, и представлението започва. Моето, и на Славето, една симпатяга, която пише поезия, и която толкова се вълнува, че не усеща как хубаво я разцелувам по двете бузи.

              Водещата говори колко сме талантливи и завладяващи в писането си. Щракат фотоапарати, първо чете свои неща поетесата, после се включвам и аз. Малко не по сценарий, но аз целия си живот до тук съм го изкарал извън всякакви параграфи и сценарии, че сега ли ще спазвам всичко това. Усещам одобрението на хората, седнали пред мен, повечето от които не познавам. Водещата в началото иска с усмивка да ме вкара в някаква нейна линия, аз невинно се измъквам, успял ли съм, вече няма значение. Защото времето лети, чета от книгата си, после слушам Славето, и ето идва време за автографите. Получавам три рози и един стрък фрезии, много обичам тези цветя. На жена ми винаги за осми март купувам фрезии. И в други дни съм й купувал. Запознавам се с Тили-Лили, точно такава си я представях. Пролет не я разпознах, при все че лицето ми е страшно близко, вече започвам да изключвам. Милейди, Стефо и Неслънчице ( за мен си е истинско слънчице ), нямам проблеми, не ги бъркам с никого. Хикари ми се усмихва, два пъти идва при мен и дълго държи пръстите ми. Алиса и Лариса дори не ги запомням като лица, при все че толкова много сме си разменяли коментарии във форума. После се обажда Дими, нашия квартал Лозенец може да се гордее с вида му, страшно ми хареса с посребрената си коса и достолепната, все още младежка осанка. Прегръщат ме непознати хора, целувам се с братовчедка си, Румми не мога веднага да включа, за мой срам, коя беше. Окопитвам се навреме, после Весислава ме трогва с подаръка си, до нея Константин, благодаря за втори път на Дона, Свобода ме поздравява, една чудесна усмивка сякаш е слязла тук от блога, после едно малко момиченце ми поднася книга за автограф, до него стои, навярно, баща му. Запознавам се с Валсодар, Качака ми подава няколко бройки от блогерското списание, синът на Катя вече си е взел книгата, пожелавам на майка му скорошно оздравяване, и се усещам, че почеркът ми е ужасно разкривен и грозен. Дори за момент губя смисъла на това, което пиша, и накрая идват последните непознати, усмихнати лица, толкова красиви и толкова млади. Това ми е най-ценното достижение, младите ще ме държат още години млад, сигурен съм, снимам се за последно с двете приятелки от туризма и след минути поръчваме червено вино и мезета на високата, чернокоса и леко намръщена сервитьорка. Да се мръщи, ние нямаме основание за това, поне тази вечер.

 

              И около час преди полунощ сме се изправили на големия булевард. Пред нас са двете момичета, държат по една роза, третата оставям за себе си. Качваме ги на последния автобус, с бате Наско отново знаем, че и тази вечер, както много други, няма да бързаме да се разделим. За нас празникът продължава. Спира спортна кола, две момчета ни питат от къде да купят цветя. Тези от телевизията знаят всичко, Наско им обяснява, аз им тикам в ръцете фрезиите. Момчетата не искат да ги вземат, тогава им казвам, написах книга, това цвете ми е подарено, искам да го дам на вас, вие пък на момичетата си. Усмихват се и потеглят. С Наско поглеждаме разписанието на автобусите, после часовниците си, и се мятаме на първото такси. Вътре е топло, свири музика, шофьорът е млад човек, а телевизионерът веднага го осведомява за нашето събитие. Разговаряме за книги, за дъщеря му, която е на седемнадесет, и така пристигаме до Южния парк. Наско предлага парично-стокова размяна, той се колебае, после приклекнал край таксито отвън, пиша автограф. „ Неочакваните неща понякога са най-силни” , или нещо от сорта. Потегляме в хладния, тъмен и искрящ от студа парк, алеите леко се поклащат под стъпките ни, наливаме си от сухиндолското вино в пластмасовите чаши, които вземаме от едно вече приключило работното си време заведение. В което младият персонал отново е известен, че съм станал писател. Пожелават ни всичко хубаво, купуваме от денонощния магазин край парка цигари, момичето вътре ни гледа много подозрително. Отново сме в гората, край пресъхналите езера, и тогава задавам въпроса:

            - Колко беше сметката за таксито?

            - Пет лева- отговаря моят човек.   

            - Наско, че книгата струва десет, на загуба сме петарка. – Той започва да мисли.

            - Здраве да е, нали трябва да се печели аудитория- бързам да го успокоя аз.

                   

              След половин час виното е вече наполовина, малко залитаме наляво-надясно, искрите от последните цигари се стрелкат като светулки край нас, после правим сетното признание един на друг във вярност, откакто започнахме, изминаха четиридесет години. И аз го настанявам отново в такси. Разделяме се.

              Раницата отново е на гърба ми, но вече много лека, в двете ръце държа кутии с вино, едната пълна наполовина. Отварям входната врата, намъквам се в апартамента почти крадешком. Спалнята свети, часът е около един след полунощ. Минавам през банята, като се стремя да не се хласна в някой твърд и обемист предмет, после хлътвам в хола. Пускам нощната лампа, изваждам няколко черни семенца, които ще посадя утре в саксия, кое момиче ми ги подари, така и не помня точно. Слагам останалите книги на секцията и се мушкам под първото одеяло, което изваждам от скрина.

                 И вече може би в просъница, се сещам за още нещо. В тъмното разтварям отново раницата, напипвам малък пакет, усещам стъкло, парфюм ли е, се питам. Увит е в тъмна хартия, така твърда, че веднага ми заприличва на смокиново листо. Дори ухае на лятно море, или е от виното, не знам. На малката картичка, с връзка закачена, пише нещо, няма и да го чета сега. Защото разбирам отведнъж, неее, казвам си и се усмихвам, смокиново сладко е, няма съмнение да е друго. За да ни топли в спомена през дългите дни занапред.

             И отведнъж заспивам, сигурен, че тази вечер всички покрай мен, както и аз, сме се докоснали до плодовете на смокиновото дърво. И това докосване е прекрасно.

24.11.2009                             Любомир Николов



Тагове:   смокини,   вечер,


Гласувай:
18



1. valsodar - Интересна вечер си бе, спор няма. ...
24.11.2009 19:23
Интересна вечер си бе, спор няма.
Как успяваш да си възстановиш всичко от нея, не знам?
В мойте спомени е миш-маш от положителни емоции, та съм ги оставил да поотлежат :)

цитирай
2. lubara - valsodar,
24.11.2009 19:39
Толкова лица не си спомням, така ми се иска да знам, кои точно хора бяха, направо съм им длъжник !
Поздрави!
цитирай
3. tili - Хубаво, Любо!
24.11.2009 19:42
@@@@@@@@@@@@@
цитирай
4. mamas - Значи така!
24.11.2009 20:13
По двете бузи, а? Защо не си го спомням?
Аз чакам снимки и запис на вечерта. Без тях всичко ми е мътно. А може би е защото съм малко болна... или защото не опитах бялото вино (имаш да черпиш).
цитирай
5. lubara - mamas, поздрави!
24.11.2009 20:17
Защото това е разказ ! Важното какво е, мига ! Оздравявай !
цитирай
6. lubara - tili, поздрави !
24.11.2009 20:18
Хубаво, tili, момиче мили !
цитирай
7. skribezium - Прекрасно е!
24.11.2009 20:26
Прекрасно е!
цитирай
8. lubara - skribezium, поздрави !
24.11.2009 20:32
Благодаря ти, много ти благодаря !
цитирай
9. rummi - ами...
24.11.2009 22:39
може би не си приличам много със снимката на кафето ми :-)

харесва ми, че вече си започнал втората книга.
цитирай
10. lubara - Поздрави, rummi ! Ако има втора, така ще започва.
24.11.2009 22:41
Не, това е третата. А се изненадах, така дребна си, мислех те за по-висока.
цитирай
11. bovari - Ех, че хубаво.
24.11.2009 23:08
И още много занапред!
Поздрави!
:)
цитирай
12. анонимен - Много плътно описание!:)
24.11.2009 23:34
Останах с впечатление за много емоционално денонощие!:))
Поздрави!
цитирай
13. lubara - Поздрави, tit !
25.11.2009 07:10
Поне за последната му третина ! Поздрави, благодаря ти !
цитирай
14. lubara - Благодаря ти много за пожеланията и ...
25.11.2009 07:11
Благодаря ти много за пожеланията и оценката, bovari !
цитирай
15. ckarlet - Lubara, така увлекателно си ни р...
25.11.2009 08:57
Lubara, така увлекателно си ни разказал преживяното, че станах съпричастна със случилото се! По всичко си личи, че е било невероятно и незабравимо представяне!!!
Още много такива моменти пожелавам!
Благодаря за споделеното! Беше удоволствие да прочета всичко написано от теб!
цитирай
16. victoriavselena - поздравления Любара
25.11.2009 09:16
толкова хубаво звучи, топло, смокинесто, сочно и сладко. Пожелавам ти още много такива емоции, ама то си е като любовта няма да се повтори като при първия път. Прегръщам те.
цитирай
17. kasnaprolet9999 - Наистина беше страхотна вечер,
25.11.2009 10:48
дълго разправях в къщи за емоциите там, добре си ги описал. Аз не останах за виното, защото през целия петък ме боля главата и ми беше противопоказно да пия. Поздрави и много се радвам, че ти се е напълнила душата.
цитирай
18. lubara - Поздрави, prolet !
25.11.2009 12:28
Беше различно преживяване и си струваше, това мога да кажа.
цитирай
19. lubara - ckarlet,
25.11.2009 16:00
Радвам се, че така виждаш изминалата среща, благодаря ти!
цитирай
20. lubara - victoriavselena,
25.11.2009 16:03
Е, всеки ден не е Конски Великден, нали ! Благодаря ти !
Прегръдката ти значи много !
цитирай
21. him - Ух,
25.11.2009 16:13
че хубаво - искрено ми се иска и аз да бях присъствал, забавно ще е било :) Много ми хареса частта с прибирането - много младежки описано, вчера се прибрах по подобен начин :)Поздрави за младежкия дух.
цитирай
22. lubara - him,
25.11.2009 16:16
Е, на някои не им се харесва, но какво да правим, животът е такъв. Поздрави, благодаря ти.
цитирай
23. анонимен - Защо спряхте да пишете в "Н...
25.11.2009 16:49
Защо спряхте да пишете в "Нашето детство",там определено се усеща липсата Ви.
цитирай
24. martiniki - много хубаво
25.11.2009 16:55
си го разказал това незабравимо преживяване- човешко топло и естествено, така че да се усетят присъствали и читателите

поздрави!
цитирай
25. lubara - Поаздрави, martiniki !
25.11.2009 17:17
Да, не мога да бъда недоволен. Толкова много хора, и толкова млади! Това за мен беше най-хубавото.
Кога съм се радвал на такова внимание, никога ! Е, рядко поне !
цитирай
26. lubara - Поздрави, 23. - анонимен !
25.11.2009 17:22
Най- основната причина е, че там няма вече какво да публикувам. Защото разказите ми за детството са общо осем- всички съм ги поместил. Разбира се, преди разглеждах темите. Сега не го правя. Нямам против това, но се иска време. Сега поддържам три форума, и още два -три информативно. И тях ще намаля.
А с Влади се чухме, и той, както и аз, съжаляваме, че не можа да присъства.
цитирай
27. hikari - привет и от мен! вечерта беше страхотна!
25.11.2009 21:24
Много ме трогна "Слънчевият Митко". Лично е. Иска ми се да узная нещо повече за прототипа ти и за това, как се е сбъднал като разказ. Много значи за мен. Ела
цитирай
28. lubara - Поздрави, hikar4o !
25.11.2009 23:11
Малко хора му обръщат внимание. Какво е, измишльотина. Но истинска ! Добре, няма да питам защо значи много за теб. Ще ти разкажа, на Л.С.
Но утре, като се покаже Слънцето.
цитирай
29. katan - Поздрави,Любчо!
26.11.2009 15:09
Така хубаво си разказал за тази незабравима вечер, че все едно и аз съм била там!
Представих си препълнения салон на Читалището, хората за които пишеш, повечето от тях познавам лично...
Жалко,че не успях да дойда лично,но все пак синът ми изпълни задачата си и ми донесе твоята книга с автограф,който ме развълнува!
Мислех да прочета тази твоя творба след като прочета до край книгата ти,но не издържах на изкушението и му се поддадох:).
Благодаря и на Роко!
А за Наско мисля,че няма какво да споменавам - това са приятелства завинаги!
Благодаря ти, че се докоснах до плодовете на смокиновото дърво !
цитирай
30. lubara - Поздрави, katan !
26.11.2009 16:45
Аз ти благодаря за тези думи, скъпа приятелко !
цитирай
31. thedarkangel1977 - eх, защо не бях на мястото на онзи от ...
29.11.2009 04:12
eх, защо не бях на мястото на онзи от таксито, или на онези момчета с букета...
родното изкуство трябва да се уважава...
особено когато ми тикат в ръката книга с автограф...

да, замислям се да започна да пиша и да издавам мемоарите си...
така ще си вземам цигари и ще се возя на такси, а вместо да си платя както всички други - ще раздавам книги с автограф...
и ще се показвам в разни читалища, ще слушам колко съм велика (ми да, направо симфония за ушите ми ще е)...

п.с. въпросното читалище, минах покрай него в един прекрасен слънчев ден...
и установих, че първо е далече... второ, явно не съм дорасла дотам, че да се вра в вмирисани зали - да слушам два часа монолози, после (може би) да ми тикнат някоя книга с автограф...
разбира се бих си платила цената на книгата...

но предпочитам, като нормален гражданин - да вляза в някоя книжарница и да си я купя, а че ще е без автограф - ще го преживея ...

поздрави... и още читалища, и представяния ти желая...
цитирай
32. lubara - Поздрави, thedarkangel1977
29.11.2009 07:39
Ако живееш в Княжево, няма да ти е близо. Ако си на улица "Коста Лулчев", никак няма да ти е далеч.
Ако живееш в Княжево, ще ти е по-далече, отколкото ако живееш на улица " Коста Лулчев", където ще ти е далеч по-близо.
Може и още...
Много интересна позиция имаш с тикането.
Ако ходиш в петзвездни хотели на светски приеми, да , в сравнение с тях атмосферата е по- вмирисана. Там ухае на съвсем друго, сигурен съм. Но не искам да кажа на какво.
И сега има големи и хубави книжарници, вътре има всичко. Пари да имаш, да купуваш.
И да издаваш !
цитирай
33. thedarkangel1977 - в интерес на истината, в момента се ...
29.11.2009 20:25
в интерес на истината, в момента се подвизавам до р-т ниагара на ул. дойран, баш до бул.българия и преди билата демек води се центъра...
а читалището е до кино изток - до хотел плиска...
демек в другия край на града...
стефан прави презентация на свое издание в зона б-18 и единствено съвпадението, че трябваше в същия час да съм на сватба, ме лиши от това да присъствам...

не съм ходила на светски приеми, така че нямам идея каква е атмосферата...

а за издаването....
не само пари, време ми трябва на мене, да седна да си напиша идеите...

както и да е...
мерси за вниманието и за публикувания ми коментар...
цитирай
34. lubara - Поздрави, 1977 !
29.11.2009 20:52
Не мога да се сдържа и да не ти кажа, че хотел Плиска е по-близко до стария център на София, тоест Царя, коня пред Народното събрание. А Дойран и България не се пресичат, но и да се пресичаха , пак щяха да са по-далеч. А Билата е на Т.Каблешков и България.
Все пак съм роден в София през 52-а, така че позволи ми "малко да разбирам от духова музика".
Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда. И писането също.
Но, да не задълбаваме.
цитирай
35. thedarkangel1977 - е хайде сега ако ще се дуелираме за ...
30.11.2009 15:02
е хайде сега ако ще се дуелираме за райони в софия... просто набелязах точките около местоположението ми - началото на уличката ми е в бул.българия, а края в дойран - ако трябваше да се изразя по-точно - до шела ... а билата е в края на българия, и ми е далечко де...
:)
и знам че не е лесно писането, както казах - време ми трябва и спокойствие, а такива ми липсват :)
след като си толкова запознат със софия, значи все пак ще ме разбереш че - къде е плиска, къде е ресторант ниагара и колко е близко :)
цитирай
36. lubara - Поздрави, 1977 !
30.11.2009 17:05
Знаеш ли, аз го правя това, за да ти кажа, ако искаш да пишеш, трябва да си внимателна с всяка дума. Не да се дуелирам. По индивидуалните спортове съм, не по груповите. Например, в първия си коментар казваш, читалището е далече. Читалището ми е далече, е съвсем друга работа.
Само по себе си една точка никога не е далече. Не е и близко. А е.
цитирай
37. evelin - Наистина... Вечер с вкус на смокини...
02.12.2009 22:11

... (Само младата художничка липсваше ;)))

Любо, тази "Водеща" се е справяла с такива разбивачи на сценарии като Вал Йорданов (Славето е жив свидетел ;))) Така, че едва ли си я затруднил... Надявам се и тя теб да не е! :)

" ... душата крилата е
в рамки не можеш ти я побра!"

Това е цитат от нейн стих... Мислиш ли, че на една такава Душа би и минало и през ум да те "рамкира"!? :)

Вечерта беше прекрасна... Както и ти и Слава! :)

"А, аз бях... и си оставам Адриана Зарева... С надеждата, че вече съм една малка частица от вас, защото вие отдавна сте част от самата мен..." - така завърши Водещата...

Успех на всичко, което излиза от перото и душата ти, Любо... Защото е истинско! :)
цитирай
38. lubara - Поздрави, evelin !
03.12.2009 07:10
Здравей Ади, все пак това горе е разказ, а не преразказ на едно събитие.
Благодаря ти много за това, че нарече вечерта прекрасна. И благодаря за пожеланието ти.
А дали е липсвала, не усети ли присъствието й. Щом така те е вдъхновила вечерта, значи е станало.
цитирай
39. анонимен - Обичам сладко от смокини
27.05.2012 11:21
Благодаря ти, Любо! И аз си взех една смокиня. Сега я държа до бузата си и си посмуквам по малко, за да има за повече и за по-дълго...
цитирай
40. lubara - Стефане, то всичко тръгна от една ...
27.05.2012 12:15
Стефане, то всичко тръгна от една смокиня. И от една среща, неочаквана и красива.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/02/smokinovoto-dyrvo-razkaz.316890
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575732
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031