Прочетен: 1989 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2010 18:51
" Внезапно почина Еди Демирджиян, един от най-талантливите ни съвременни художници. Тази нощ той е получил масиран инфаркт.
Преди броени дни той представи луксозен каталог, в който са подредени снимки на едни от най-добрите му творби от последните 30 години.
За платната си роденият през 1951 г. художник казваше, че черпи вдъхновение от заобикалящия ни свят и се опитва да пресъздаде в тях действителност, която е по-светла, по-красива и по-чиста от тази навън. "
Какво нещо е човекът, колко е крехък ! Преди няколко дни по сутрешния блок на БТВ имаше интервю с него. Той е мой съученик от осми клас, седеше на чина пред мен. " Ще те познае ли, ако му се обадиш"- ме попита жена ми. Ако знам, къде е ателието му, ще му се обадя, а дали ще ме познае...
Весел, къдрав, буен, такъв беше Едмонката на петнадесет години.
Затова пак казвам, на Ботев след две вечери ще пия бира с младите си тридесетгодишни приятели. А на другия ден мирисът на мащерката ще ми върне главата на мястото й.
Мога ли да искам нещо повече от живота.
Мисля, че ще бъде нахално.
Да,ул. ул." 13 - март" . Там беше бащиният му апартамент. Ходил съм.
Бог да го прости!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy