Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2009 14:46 - Стихосбирката на mamas.
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 10095 Коментари: 21 Гласове:
9

Последна промяна: 25.01.2015 09:48


       В ръцете ми, а и вече в сърцето, е стихосбирката на mamas, "Аз, времето и другите неща". Подбрах седем от петдесетте стихотворения, написани с много поетичност, човешка радост и мъка, с несъмнената обич към живота и хората, която авторката притежава. Дори ми се струва, в излишък. Защото я подарява с всеки свой стих, без да се пести, без да търси нещо в замяна. Защото сърцето й е голямо, бие учестено от всяка неправда, от всеки полъх на пролетта, от забързания ритъм на времето и разбира се, от всяка нова или стара любов.           Първите две стихотворения са от раздела "Аз и времето." Това са "И макар да ме няма" и "Желание". В тях пулсира вечната човешка болка да се съхраним в младостта си, да удължим дните, през които сме най-много творчески и житейски активни. И които дни, уви, не са ни подвластни. Затова Слава завършва своето "Желание" така:   „ Не бързам да събирам тежък плод,  искам да го гледам като зрее.  И шепна все желание едно -  о, нека есента позакъснее ! ”             Или в "И макар да ме няма" отново краят, който говори за голямата й любов към хората:   „ Всяка капка от мен стрък ще събуди, ще запеят потоци, ще трептят пеперуди, В пролетния капчук ще звънти моят глас.  ............. И макар да ме няма, ще съм с вас… Ще съм с вас ! ”       Стихотворението "Прераждане" е една истинска красива картина с желанието да се извисим над всичко греховно, да се превърнем в чиста дъждовна капка, в светлина и лъч, макар това да ни струва много… Краят е силен:    „ Самата ти да бъдеш слънце,    макар да знаеш,    че ще изгориш ! ”      Стихотворението "Надежда" е посветено на един плаж, на едно лято, на мечтата, че ще дойде пак слънчевото море, ще дойдат гларусите, ще изгрее отново фарът на пристана. Защото щом имаме надежда, това ще се случи! И отново любовта…   „ Писъци тъжни на гларуси напомнят отминало лято. ….. И търся в очите ти блясъка, надежда за идващо лято… ”      "Магиите не се повтарят" и "Танцувай с мен" са за любовта, изживяна, чувствена, силна, но и тревожна с вечното съмнение дали е споделена, дали е противоречива и дори греховна, дали е магнетична, дори магична!                                      „ Искам пак да изживея                                      магията на оня танц                                      когато тръпнех онемяла                                      в прегръдките ти, …”                                                      и                                       „ Танцувай с мен!                                     И ме прегръщай силно,                                     дори и малко да ме заболи…                                                               ……….                                     Напразно се надявам                                     с любов да ме погледнеш някой ден.                                     Танцувай с мен-                                     защото те обичам.                                    Ако е грях – то нека е простен! ”                                                                                                   Накрая ще завърша със стихотворението "Сливане." Защото Славето в едно свое стихотворение, с което започва стихосбирката на "Свободните поети от блога" казва: Нас ни сродяват общите мисли, изказани в стиха, какво значение има дали е мой или твой. Затова всеки, който прочете нейното "Сливане" и моето "Безсъние" ще разбере,     град Ямбол и град Велико Търново са побратимени, а ние с mamas сме сродени. Благодарение на ПОЕЗИЯТА.                                                  Сливане                                                                                                      Към тебе тичам- пламенна, игрива!                                                                Ръце протягаш, за да ме прегърнеш,                                 и в страстен танц телата ни се сливат…                                       …Сънят отмина. Няма да го върна…                                       Но ето, че задаваш се отсреща                                      и само се усмихваш мълчаливо.                                      Към теб пристъпям- тиха и свенлива.                                      Душата ми,                                      с душата ти                                      се слива.                                                      авт. Слава Ангелова                                                          Безсъние                                                   Понякога се будя през нощта
                 и втурва се във мислите ми
                 твойто име .
                 Сънят отстъпва бързо заглушен
                 от порива на моя сдържан вик ,
                 ела и прегърни ме .
            Поспри със своите ръце
            настъпващата моя зима.
            Но аз не искам затова
            на твойте пролетни цветчета сняг да има.
            Нима това ще стане в утринта
            и как студа от разстоянието плаши.
            Ний ще се срещнем само в вечността.
            Това начало ще е 
за душите наши.
            
            Решил, че туй съдбата отредила е заспивам.
            Но плахата надежда да е друго още имам.
 
                                       авт. Любомир Николов  



Гласувай:
9



1. krotalka - И аз я имам!
21.07.2009 14:49
Наистина са страхотни стиховете и! Имам си и няколко любими! Аз най-напред си харесах "Грешница", то ме плени!
цитирай
2. lubara - krotalka, поздрави !
21.07.2009 14:53
Да, но този текстопечат ме измъчи. Как я правят тези специалисти, голям тормоз! Не е това, което съм набрал , мъкаааа! Стана, горе-долу!
цитирай
3. mamas - Любо,
21.07.2009 16:26
защо ме разплака?
Тъкмо се бях настроила на по-весела вълна при Веско, изпросих си чаша бяло вино от приготвеното за тебе (http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2009/07/20/istoriia-s-balkanche.366263) и тъкмо да отпия, ти ме извика тук...

Плача от щастие, благодаря ти...
цитирай
4. lubara - mamas, на заслона Ботев май няма места. Ще спя на открито, до огъня!
21.07.2009 16:33
Това бяло вино ще го пием заедно, нека бат"Веско напредне в ремонтите. Може и другото лято да е , няма да ни избяга.
Ами защо, защото така ги почувствах, така ги описах !
И аз ти благодаря!
цитирай
5. anastasiia - Прекрасни са стиховете й...
21.07.2009 16:47
Много, много силни неща има в книгата на Славето...
Аз честичко си я препрочитам..:)
А теб, Любо, те поздравявам...:) Много хубаво си я представил... Тя го заслужава...
Прегръщам ви и двамата!...:)
цитирай
6. lubara - Ася, и аз те прегръщам, Ботев ме зове !
21.07.2009 16:52
Можеше да бъда по-подробен, но щеше да натежи текста, все пак нямах за цел да пиша рецензия, че и кой съм, за да го правя !
цитирай
7. tili - Светъл и добър човек
22.07.2009 02:06
си ти, Любо! Както и Слава !
цитирай
8. анонимен - Svetlana
22.07.2009 02:49
Az ne sum ot bloga,no vseki den otvariam stranicite na opredeleni hora. Stihovete na mamas sa neshto neveroiatno -naistina go mislia. Edno stihotvorenie sum si prepisala otdavna i e v moia beleznik koito e vinagi s men. Smiatam che to e unikalno kato chustvo i se pitam kak choveshko sushtestvo moze da sutvori neshto podobno. Ne pomnia zaglavieto ,no stiha znam naizust.
цитирай
9. lubara - Svetlana,
22.07.2009 08:10
Хубави думи, поздравления от мен !
цитирай
10. lubara - tili, хубав ден !
22.07.2009 08:14
"Аз умирам и светло се раждам,
разнолика, нестройна душа.
През деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша."

Да бях се явил на изпита в СУ, все за тройка щях да изкарам!
цитирай
11. hristam - A аз още я нямам...
22.07.2009 09:18
но се надявам да се сдобия с тази прекрасна поетична изповед на една толкова красива душа :)
цитирай
12. lubara - Поздрави, hristam !
22.07.2009 09:22
E, и аз да те изпреваря веднъж в нещо !
цитирай
13. mamas - Е, стига вече! Не е полезно!
22.07.2009 23:33
Я вижте какво ще рече градивна критика:
Цитат от тук: http://mamas.blog.bg/poezia/2009/07/22/novo-predizvikatelstvo.367769

murek написа:Мисля, че вметката ми беше не остра или неуместна, а неугодна за Вас! Прокарвам идеите си тук, понеже такива като вас пречат на съвременната българска поезия да се развива чрез клишираността, която й създавате. Вие обричате поезията на една шаблонна комерсиалност и пошлост. Интересно ми е на такъв текст как ли ще се гледа на "Южна пролет" или на "Веселин Ханчев"? Не подобова на една учителка като Вас да засяга личния живот като махленска клюкарка в една обикновена критика. Адекватното мнение изключва отбягване на темата. Надявам се, че сте си взели бележка и съзнавате какво имам предвид. "
Преди това има още в постинга...
Вземете си бележка ;-)
цитирай
14. анонимен - Svetlana
23.07.2009 04:28
Blagodaria za pozdrava,Vie ste edin ot tezi chiato sranica sushto otvariam vseki den zaedno s tazi na mamas. Ne sum chela mnogo Vashi stihove ,no razkazite Vi sa mnogo hubavi ,moze bi zashtoto sa mnogo choveshki.
Smiatam che Vi pravi goliama chest materiala koito ste napisal za neinata stihosbirka. Ne mislia che ostanaha mnogo hora,koito mogat da se vuzhitiat ot surce na bliznia si i osobeno da mu go pokazat . Bez zloba i kapka zavist.
Pozdravi i za Vas
цитирай
15. lubara - mamas, това момче не е наясно със себе си.
23.07.2009 08:36
От година и половина в блога имам един принцип. Нещо като не ми харесва, не го коментирам. Това е форум, не е арена на критики и нападки.
А и несъгласието си винаги може да го споделиш, но без да засягаш и обиждаш автора. Но трябва да го умееш.
Няма да си взема бележка! Поздрави !
цитирай
16. lubara - Здравейте Svetlana,
23.07.2009 08:46
Първото стихотворение на mamas, което преди година и половина прочетох, ми направи впечатление с ясния израз и човешките си послания.
Ненатрапчиво, без да е претенциозно и увъртяно, че да не можеш да разбереш за какво става дума.
А това, което по-горе написах, не ми беше никак трудно. Така близки почувствах тези стихове, които споменавам. В нещата й има красота, това за мен е достатъчно.
Благодаря за това, че харесваш моите писаници. Имам около двадесет стихотворения, в началото на блога.
Успех и здраве ти желая, има една песен на Любо от " Те " - "Да си говорим на ти" .
цитирай
17. mamas - Любо, това му казах и аз!
23.07.2009 08:48
В прав текст, още в отговора на първия му коментар.
lubara написа:
От година и половина в блога имам един принцип. Нещо като не ми харесва, не го коментирам. Това е форум, не е арена на критики и нападки.
А и несъгласието си винаги може да го споделиш, но без да засягаш и обиждаш автора. Но трябва да го умееш.
Няма да си взема бележка! Поздрави !

Момчето продължава да ме поучава, но нищо! Нека си пише в блога ми колкото си иска! Току-виж от словесната плява изскочи някое зрънце - а такива сигурно има, аз вярвам в младите и тяхната способност да променят света. Дано е към добро, заради самите тях...
А ти в никакъв случай не си вземай бележка! Много добре разбирам това, което пишеш, не експериментирай с нещо супер модерно, няма да мога да те чета!
:-)))))))))))
цитирай
18. lubara - Поздрави, mamas !
23.07.2009 09:06
Не, отрежи му квитанцията !
цитирай
19. анонимен - Svetlana
25.07.2009 22:43
:)
цитирай
20. raztvoritel - "Поздрави".
21.02.2010 18:37
Много хубаво, господин Николов. Виждам, че сте сериозен човек.
цитирай
21. lubara - Благодаря, raztvoritel ! Поздрави и от мен !
22.02.2010 08:27
Като продължение на това горе:
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/11/12/lodkite-se-gotviat-da-otplavat.434591
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4570800
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19606
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031