Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2009 14:29 - Боровинков спомен - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2238 Коментари: 18 Гласове:
4

Последна промяна: 20.07.2009 16:53


image
    
                  Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като дете аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. Купи ни плувки, така се казваше парчето син дочен плат, с две копчета отстрани. За плавници, шнорхели, големи хавлиени кърпи, какво да говорим, не можехме и да си помислим за такива глезотии. Първите уроци по плуване ни ги даде баща ни, макар че той плуваше само кучешката. Ами къде да се научи повече, около селото, където беше завършил гимназия минава река Стряма. Тогава в бързеите са ловили раци и дребна риба, изтягали са се на крайречните камъни, а не на дървени скари под чадъри и тенти. Ние с брат ми бяхме доволни на първия урок по плуване, то отсега нататък щяхме сами да ходим по басейните. Откъде време баща ни да се занимава непрекъснато с нас.
                      После край село Овощник, до нашето село, ходехме също на басейн. Там бяха открили  минерална вода, имаше две бани, мъжка и женска. Пътуването с рейса до тези бани си беше събитие. А откакто си извоювахме независимостта от дядо ни сами да ходим на плаж там, вместо около върбите до Тунджа, бяхме много щастливи. Но все още не плувахме добре. Веднъж се бях пуснал под вода, между двете стени на басейна, но в дълбокото. Не можах да стигна стената, уплаших се и опрях крака до дъното. Добре, че ме повдигнаха едни момчета, бая вода щях да изгълтам. Обратният път до къщи го вземахме винаги пеша, пет километра само са това. Защото всичките дребни стотинки ги давахме за вафли и жълта лимонада. По пътя късахме ябълки, сливи и джанки, вдигахме прахоляка след себе си, разказвахме си разни истории или просто мълчахме. Не бяхме сами, с братовчедите или с други хлапетии от село си правихме компания.
                       Истинските плувни умения усвоих на Приморско, когато видях морето за пръв път. Бях на тринадесет години. Морската вода  ме държеше над вълните, вече можех да плувам. Само лошото беше, че баща ни под час отменяше забраната да влизаме в морето. Чакахме да стане почти пладне, да се стопли водата. Какво да правиш, авторитет си имаше човекът, как да не го слушаме!
                      После, бях вече в гимназията, едно лято с брат ми отново бяхме на "Република". Цял ден, слънцето и водата ни беше изсмукало всички сили, изядохме отново само няколко вафли, за лимонада дали имаше, не съм сигурен. И някъде в късния следобяд пеш се запътихме към къщи, до хотел " Хемус". Около четвърто районно, по " Крум Попов", вече имах чувство, че нямам сили да се мръдна повече. Гладът, който ме гонеше ще помня винаги. Пред очите ми бяха палачинките с боровинково сладко, които майка ни беше направила същата сутрин. Цялата ми мисъл беше една палачинка, нищо друго. Жегата беше неустоима, тротоарните плочи бяха напечени, като че ли върху тях щяха да се мятат бели хлябове и баници, въздухът беше сух, чак ми присядаше в гърлото. 
                        И когато влязохме с брат ми в хладната кухня и се надвесихме над палачинките, вече знаех, този ден никога нямаше да го забравя. Защото бяхме млади, имахме майка и татко, имахме палачинки със боровинкаво сладко. Имахме плувки, макар и дочени, с две копчета.
                         Имахме целия живот пред себе си. Бяхме щастливи, без да го разбираме. Защото щастието е такова, невидимо, мирисът му понякога е на море, друг път на боровинки, трети път на нещо, което не може да се опише. Защото и да го разказваш, този мирис за всекиго е различен.
                        Аз обичам палачинки със сладко от боровинки, може и с малиново сладко, но само в краен случай.  
                        А вие ?



Гласувай:
4
0



1. анонимен - i az!
20.07.2009 14:41
za pala4inkite s borovinki - 6+
цитирай
2. mamas - Носталгично...
20.07.2009 16:09
"Бяхме щастливи, без да го разбираме. Защото щастието е такова, невидимо, мирисът му понякога е на море, друг път на боровинки, трети път на нещо, което не може да се опише. Защото и да го разказваш, този мирис за всекиго е различен."
Още един аспект на темата за дребните неща, които ни правят щастливи...
цитирай
3. lubara - Поздрави!
20.07.2009 16:47
Съгласен съм, анон. и mamas !
цитирай
4. анонимен - Много вкусен разказ.
20.07.2009 16:50
Засища глада!
Поздрави!
цитирай
5. lubara - анонимен 4.
20.07.2009 16:53
Ще те черпя една палачинка, с боровинки или с малини? Избирай!
цитирай
6. benra - и
20.07.2009 17:04
аз да...щастието обикновено не ухае на Шанел...мда
цитирай
7. martiniki - ...
20.07.2009 17:11
щастливи, без да го разбираме...

то е такова нещо щастието, после се разбира
цитирай
8. martito - Палачинки с мед:)
20.07.2009 17:29
Палачинки с мед:)
цитирай
9. lubara - martito, поздрави !
20.07.2009 17:33
На Ботев няма мед, има боровинки, макар че сега им е рано. Това е от теб, да си ми вечно контра! Няма да те каня вече на туризъм, ще знаеш!
цитирай
10. lubara - benra, имаш една палачинка от мен!
20.07.2009 17:36
Тук някои може да поспорят с теб! Шанел, висша класа, щастие пълно ! Ние сме по-скромни, нали!
цитирай
11. lubara - martiniki, поздрави!
20.07.2009 17:37
Така е, така е, несъмнено!
цитирай
12. martito - lubara,
20.07.2009 19:13
Браво бе! Заради един мед и ставаш дезертьор!
;))))))))))))))))))))))))
цитирай
13. lubara - Хехе!
20.07.2009 19:18
Нееее, искам да използвам последния си довод, за да видиш връх Ботев с мен и Симчо!
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Смях се до сълзи,
20.07.2009 23:23
съвсем сериозно, нямам сили да ти напиша как се връщахме от пловдивския плаж на Острова, но все пак ще опитам. С моята приятелка Ленчето спирахме под някое дърво на ул.Перущица, преспивахме по час два, после някой ни събуждаше и ние продължавахме и така по няколко пъти до като стигнем до нашата малка уличка Керч, пряка на ул.Перущица, направо умрели от жажда и глад, напълно те разбирам.
Едно време в Пловдив жегите през лятото бяха непоносими и хората вечер спяха по балкони и дворове.Чудя се как оцелях боса, без шапка, без предпазващ крем и минерална вода.Поздрави,така ме разсъни, че се чудя как ще заспя сега.
цитирай
15. lubara - Пролет, спи ли ти се още, как спа ?
21.07.2009 07:15
Ами то аз действам като кока-колата. Трябва да внимаваш, като ме употребяваш. Ето, пак рима.
Преди три години с бате Наско на Амбарица вечерта не можахме да заспим. Бая бяхме уморени от блъскане, но на сутринта ни просветна от що да е. Хижаря бай Дончо ни черпи с една напитка, кафе в кола. Нямаше нищо друго за пиене.
Та и аз с мойте истории, кафе в кола-отврат !
цитирай
16. kasnaprolet9999 - А...нищо ми няма,
21.07.2009 13:36
едно кафе и съм кукуряк, а колата е вредна, много редко пия кола и то само с уиски и фастъци. Та забравих да ти кажа, че това дето ти го написах по-горе е случай от детските години, когато всяка ваканция прекарвах в Пловдив. Ти вероятно си се сетил, ама все пак да ти кажа.
цитирай
17. tili - Любо, сладкодумник такъв!
22.07.2009 02:03
Моите любими палачинки са със сладко от вишни ;-)
Много здраве от 4-то районно. Пак си е там ;-)))
цитирай
18. lubara - Поздрави, tili !
22.07.2009 08:09
Става. Вишновка също.
4-то районно, класика в жанра.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 2580578
Постинги: 613
Коментари: 8701
Гласове: 18311
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930