Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2009 14:35 - Разговор с Капка-стихотворение
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1840 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 16.04.2009 15:23


В тоз ранен час, любима моя Капка,
ти искаш май да изцедиш усилията ми
до тяхната последна капка.
Задача невъзможна или трудна,
за някой писането работа е мудна.
При мен нещата стоят си другояче,
и в туй проблемът е най-паче.
Наопъки на правилното винаги са били,
и често стъпвам всред проблемите си кат с кокили,
баланса трудно аз намирам,
но туй не кара ме с уплаха да се спирам.
Напротив, щуро втурвам се напред и по-нагоре,
при все че казват ми, брадата бяла дърпа те надоле.
Я гледайте си вашите проблеми,
колата, къщата, любовницата с исканията големи.
На мен ми стига, малко по-навреме
към влака ранен аз да се запътя,
презрамил само мисълта към върховете планинарски,
със мириса на мащерката царски,
с водата бърза и пенлива
която из тревите, клековете и мъха на времето се тя разлива.

И спомням си тогава, аз нагоре кат се качвам
баща ми, дядо ми със витошките свои страсти,
малини, боровинки, понякога къпинки,
лешници и гъби, че и диви крушки.
И всичко туй домъкнато и брано,
напук на вече заболялото коляно,
и брулени от вятъра, довлечено понякога със сетни сили.
И после сладкото, компотите, гъбите мариновани,
как много бяха, как вкусни бутчетата с тях шпаковани.

Ей туй ми стига, скъпа Капка
да кажеш, застрахован си до края,
тез свидни твои хора ти да не забравяш.
И внуче като дойде, сладко да си му разпряваш.
За лешници, за боровинки, че и за малинки,
за дренки стипчави във форми на маслинки.
За витошките, старопланински, пирински пътеки.
За свойте пътища в живота, не толкоз леки.

И изводът какъв е. Може и да ни трудно,
но винаги да ходим със надежда окрилени,
че с тези свидни, ясни, чисти спомени
от злобата и грозотата на света ще бъдем ний спасени
!


Тагове:   КАПКА,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Чудесно е и много истинско,
16.04.2009 15:01
не знам за коя капка говориш, но това, което си
описал е есенцията на живота, останалото е рутина.
Завършека е много философски, но звучи съвсем реалистично. Поздравления, успя да направеш от вчерашния разказ стихотворение.
цитирай
2. lubara - Пак поздрави!
16.04.2009 15:07
Не, обратно е, скъпа Пролет. Първо беше стихотворението, натрясках го, без да се замисля. После си спомних, разбира се за баща ми и дядо ми. Това е.
цитирай
3. mamas - "И внуче като дойде, сладко да си му разпряваш."
16.04.2009 15:07
Щастливо ще е внучето ти с такъв дядо...
цитирай
4. lubara - mamas, целиш десятката! Как го правиш?
16.04.2009 15:08
Не ща нищо да казвам, онзи ден го написах, а днес ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576249
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031