Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2009 15:49 - Оброз и село Долни Лозен -разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2269 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 02.09.2012 11:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                                           

        В началото на 74 с моя колега и приятел от института Графа бяхме на театър в Сатиричния. Не си спомням какво сме гледали, с него често ходихме на “търси се”. В антракта към мен се приближи Соня, "какво правиш Любо, искаш ли да дойдеш в нашата организация- липсват ни мъже." Соня следваше медицина. Познавахме се от малки, тя е от Казанлък, моят род е от там. Живееше в къща с братовчетките ми. Заедно  късахме зелени кайсии от двора вечер, всяко лято бяхме с брат ми при тях на гости. И така аз, Графа и Митко Влаев станахме дейци на студентското червенокръстко движение. До лятото организирахме едно честване на организацията, това беше. Но през лятото трябваше да се обучаваме петнадесет дни на лагер в Долни Лозен. Щеше да ни се зачете като лятна бригада, какво по-хубаво от това.

         След сесията дойде време за море, беше рано за Червения кръст. Тогава Влаев ни каза, в Обзор са мои хора, служил съм там, бях шофьор на едно поделение. Готвачката към стола е печена, ще ни намери квартира, няма проблеми.

         След нощния влак и сутрешния рейс бяхме в Обзор. Готвачката беше на лице, но квартири липсваха. Няма да ви оставя на пътя, ще ви настаня при нас, така ни каза. Даде ни малка стая, легло с две пружини една до друга,  по средата преградени  с метални пръчки. И на това бяхме доволни. Но имаше едно неудобство, този в средата лежеше на пръчките. Бяхме десет дни, падаше ни се по три дни всеки върху пръчка. Един ден остава свободен, кой ги яхваше за последно не си спомням. И тогава това наше въртене ме накара да кажа, повече не искам да идвам на море в Оброз. Много смешно ни прозвуча, така си го наричахме градчето цяла година, а и след това.

          За Оброз какво да кажа, това лято минах оттам. Къде са онези години, станало е градче чудо. А тогава освен със студеното море и студената бира не можах да го запомня с друго. А по нашето море съм ходил доста.

         В Долни Лозен пристигнахме с два дни закъснение. Не си спомням защо, позволихме си го, нали Соня беше наш човек. През тези две седмици бяхме най- щастливите хора на света. Спяхме на легла само тримата във войнишка палатка за дванадесет души. Сутрин след закуска бяхме на курсове до обяд. След обяд самообучение. “Нашето “ бе по спортен бридж и барбут. А вечер след вечеря в капанчето отсреща, откриваше се чудна гледка към Стара планина и Софийското поле. До късна вечер лятото ни галеше със своите звуци, всички бяхме на 20-22 години, животът
бе хубав.

         Тримата от София, шестимата от Пловдив. Веднага се обединихме, дори това стана още преди да пристигнем в лагера. Пловдивчаните бяха слезли до града, на началната спирка видяхме готини мацки с един сериозен и по- голям от нас мъж. Всички с тениски , на които пишеше Здраве и Бодрост, а в средата червен кръст. Това са нашите хора, казахме ние. Двете седмици бяхме непрекъснато заедно.

        Най – големият Симеон бе женен, после Коцето със приятелката си Стефка. Оставаха свободните Дария, Величка и Илиана. Още първия ден си ги разпределихме. Нямахме никакви разногласия. За Графа като най- красиво момче беше красавицата Дария. За Влаев като по-едър, това мъжко момиче Илиана. Аз си падах по Вили, много не говореше, но и не цепеше басма никому.

       Те си знаеха за нашето решение, нямаха нищо против. През цялото време, около година след това си останахме само приятели, това бе чудесното. Имам няколко снимки от тогава, аз със вефа, по цели нощи слушахме радио Лаксемберг.

        Есента бяхме на Пловдивския панаир, после се случихме на тридесет километра едни от други на есенната бригада. Когато една вечер момичетата цъфнаха с тениските здраве и бодрост в нашата столова направиха голям фурор. Бяха дошли на автостоп. После ние ги изпратихме до Първомай, където беше лагера им. Не можеше да ги оставим в тъмното сами да се прибират. После пък ние обратно на сутринта, не легнахме цяла нощ. Дори бяхме взели разрешение от коменданта на лагера за отсъствието си, можеше ли да откаже на такива момичета.

        На другата година пак бяхме на Долни Лозен. Малко се поизложихме, защото като стари кучета не ходихме и на утрешните занятия. Отново бе славно, за нашата компания всички от лагера знаеха, бяхме на почит. Но пловдивчанките и двете момчета ги нямаше.   

 

          Не, не беше същото.     

                                          


Тагове:   Лозен,


Гласувай:
2



1. tili - И какъв Оброз.
04.04.2009 17:05
Пишеш като светкавица. Еее, драги, колега, реката не преминава повторно по същото русло - водата винаги е друга и носи нови води и разни неща с тях. ;-))
цитирай
2. lubara - tili
04.04.2009 21:50
Оброз от Обзор.
Това е старо, преди две години.
Но ни се иска, нали!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Ех, спомени спомени,
04.04.2009 21:53
като си помисля откога не съм играла бридж, вече го забравих, а по време на студентските бригади така го праскахме, така започна свалката и с моя съпруг, в началото му бях само партньор на карти. И двамата си имахме гаджета, когато се прибрах в София, гаджето ме чакаше на гарата, щото и той се връщаше от такава бригада и се случи че бяхме в един рейс със съпруга ми. Аз го посочих на гаджето ми и му казах, ако ти имаше неговия характер, веднага щях да се оженя за теб.
Гаджето ми беше много по-хубаво и едва ли не се обиди, че го сравнявам с някакъв под 1.86 см. и не с неговите зелени очи, а някакви си кафяви никакви, абе смотаняк от негова гледна точка.
Накрая смотаняка спечели, защото с нарциси не се живее.
цитирай
4. lubara - prolet
04.04.2009 22:17
Все от някъде трябва да се започне.
А най-хубавите неща често са невидими за очите.

цитирай
5. kasnaprolet9999 - Така е, но аз ги усетих, но
04.04.2009 22:33
пак нещо не ми достига, дали нещо в мен не е наред2
цитирай
6. lubara - Какво ти става тази вечер, я се ст...
04.04.2009 22:43
Какво ти става тази вечер, я се стегни. Всичко ти е наред.
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Прав си, сигурно
05.04.2009 00:09
е от уискито, уж само 50 гр., пък виж какви ги приказвам, ама щом казваш сигурно всичко ми е наред.
цитирай
8. lubara - Убеден съм в това!
05.04.2009 00:12
Аз затова от 11 години пия само бира и бяло вино.
цитирай
9. anastasiia - Е, без пловдичанките просто не може!;)))
05.04.2009 17:40
Затова бързо пристигам!;)))
С такава лекота пишеш, Любо..:) И увличаш...
Имаш кинематографичен изказ...Трябва да пишеш сценарии за филми...:)
Поздрави от една мнооого усмихната пловдивчанка!:)))
цитирай
10. lubara - Аз след теб винаги се хиля като пъпеш!
05.04.2009 18:14
Ася, имам снимков материал, големи са чаровнички туй пловдивчанките. Ама какво, мен ме омая една търновка.
цитирай
11. kasnaprolet9999 - то и аз съм родена в Пловдив,
05.04.2009 20:07
ама не се фукам толкова, може би щото баща ми е от София, та съм някакво мелесче, само лятото като ученичка прекарвах в Пловдив през ваканцията, там ми викаха софианчето, тук ми казваха пловдивчанчето та и аз вече не знам какво съм точно, но съм сигурна че от малка допринасям за европейския вид на столицата ни, защото всички пловдовчанки са супер.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576097
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031