Понякога се будя през нощта

                              и втурва се във мислите ми

                              твойто име.

                              Сънят  отстъпва бързо заглушен

                              от порива на моя сдържан вик ,

                              ела и прегърни ме.

                              Поспри със своите ръце

                              настъпващата моя зима.

                              Но аз не искам затова

                              на твойте пролетни цветчета сняг да има.      

                              Нима това ще стане в утринта
                              и как студа от разстоянията плаши.

                              Ний ще се срещнем само в вечността.

                              Това начало ще е за душите наши.    

                              Решен ,че туй съдбата отредила е заспивам.

                              Но плахата надежда да е друго още имам.

есенно-пролетно-снежно, не знам какво да ти пожелая, трудно е, когато любовта ни връхлети, когато вече е настъпила есента в живота ни.
Трудно и в същото време много слънчево, защото
казват, че по- важното е да обичаш, това чувство възвисява ддуха.

Много ми хареса твоя коментар, благодаря!

надеждата за днешния ден...Много добре са съчетани в стихотворението, остава да се сбъдват!

Не, остава да вярваме, че е възможно да се сбъднат!

Когато сънища такива ме споходят,
а няма разстояния при мен,
а само най-жестоката преграда,
която е за живите непреодолима,
аз бързо томчето оръфано издърпвам
и "Вино от глухарчета" си препрочитам.
Така - до следващия път.

Трябва да го прочета отново, чел съм го на руски, но нищо не си спомням. А цената му при изданието сега май си бе доста значима.
Навремето, библиотеки и читални бол.

"Вино из одуванчиков" - квадратен формат със светлосиня обложка, красота и надежда!

Точното заглавие на руски, поне това помня!

Нашият народ има една такава приказка: "Очи, които не се виждат, се забравят." Ами че напомни им, Любо...;)
Харесва ми този стих за студа. Така потвърждаваш законите от физиката, че при ниски температури телата се свиват, като го допълваш поетично и логично, че разстоянията помежду им плашещо се увеличават. И правиш това само с няколко думи. За мен е находка. Поздрави!

Неn, говориш за физическо разстояние. Има и други...
Анализ на себе си, достатъчно е това.