Събуди се толкова леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят  го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си . Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е някъде в средата между сън и действителност. Цветовете бяха ярки и наситени, очертаваха така познатото лице на този, пред когото всяка година се прекланяха милиони, та и милиарди човеци. Изпитото лице, брадата, блестящия поглед , лице на вестител и мъченик.

            И да дойде тук, при мен , та кой ден е днес, помисли си все още насън той. Очите отсреща го гледаха около минута, бяха силно вторачени и го изгаряха с някакъв укор, от който не можеше да избяга. След това лицето се разми, настана особена тишина и той разбра, че се е събудил.

             Погледна календара и тогава нещо го присви в стомаха. Точно година от деня, в който баща му си отиде. Някак си бе забравил за това. Тогава му бе трудно, макар че нещата бяха отдавна ясни и за двамата. Накрая толкова дни само синият му поглед, така ясен и бистър го държеше силен, да беше се предал отдавна без този поглед. И когато вече всичко бе въпрос на дни се появи отнякъде една женица, която да помага в трудния му ден, а и да не бъде съвсем сам , когато трябва да посрещне смъртта.

               Тази жена беше дребна, миловидна, на годините на баща му. За един ден всичко в стаята, от която той половин година не бе излизал се промени. Бе по-чиста, проветрива, дори стана някак си уютна.  Промениха се и баща и син, вече бяха някак си смирени и спокойно очакваха раздялата . И една вечер, когато жената си бе отишла, а той бе  в съседната на бащата стая нещо прониза отведнъж сърцето му. Бе легнал малко да си отдъхне и тази болка в гърдите  веднага накара сълзите сами да тръгнат. Отиде при баща си, промълви тихо - татко , и захлупи клепачатите му.

               Беше останал сам.

 

                Преди седмица сънува странен сън - крадци бяха влезли в апартамента на баща му. Отдавна той живееше на двеста километра в друг град. Сестра му със семейството си работеше в чужбина , апартамента от година бе празен . Тогава в съня видя всичката покъщина обърната наопъки. Злато, злато търсят, така го посрещна синът му на входа в коридора на апартамента. Как бе попаднало там момчето му, не бе ясно . Но нали това е сън. На сутринта забрави вече всичко, но преди това го сподели с жена си.

                А преди два дни след работа тя го посрещна с думите, сънят ти се сбъдна. Не можа да се сети за какво говори. Крадци са разбили вратата и са влезли вътре. Нищо не са взели, но трябва да отидеш веднага, обадиха ми се комшиите от блока. Търсели са нещо скъпо, но не са го намерили, така му каза жена му.

                 Беше много тъжно това, което завари. Сякаш някой ти е бъркал в душата, така се почувства. Цял ден не излезе от къщи, докато всичко отново дойде на мястото си. А вечерта легна късно, бе излязъл с приятел да се разтуши малко от този неприятен инцидент.

 

                 И сега всичко това за миг премина през погледа му. Стана му ясно, че никога не ще разбере истина ли бе това, което го озари тази сутрин. Или бе само трудно преминаване от съня към  реалността.

                  Но вече се почувства спокоен. И когато се надвеси с червена роза  над вечното жилище на баща си, неволно се усмихна. Бе ранна пролет, птичките огласяха с настроението си тишината наоколо, земята дишаше вече освободена от зимния студ. Няколко сухи златни листа предпазваха от все още неотишлия си мраз двата синчеца, които се бяха показали из под пръстта .

                  В това нямаше съмнение, гледаше го синият, бистър и ясен поглед на баща му.

 

 

 

Например това, че прочетох този разказ точно на датата, когато преди десет години моят баща си отиде.
Останалото ще запазя за себе си...

А, знаеш ли че около м.март си отиват най-много хора от тоя свят?
Около пролетното равноденствие се отваряла някаква порта...казват, че била вратата към отвъдното и на който му било писано - тръгвал през нея пролетес...

Обичам да чета за земните неща...

и много хубаво...
Развълнува ме...

след като свекъра почина и още две негови роднини.
Пак беше петък, но късно вечерта по време на моето дежурство при него, бях сама, но не съвсем защото болната ми свекърва спеше до него и аз се притесних, че ако тя се събуди и разбере, че него вече го няма, ще получи шок. Цяла нощ ги гледах като втрещена, но не допуснах това да се случи.
Много впечатляващ разказ, много истински за нещата от живота, които не са винаги купон, особено при срещата с неизбежното.

Да, приятелко от Енер. Редуват се купона и тези сънища , това е животът .

Много символика има в сънищата! Поздрави и Честита Баба Марта!