На Лора

 

                      Душата ми е стон. Душата ми е зов.

                      Защото аз съм птица устрелена:

                      на смърт е моята душа ранена,

                      на смърт ранена от любов...

                      Душата ми е стон. Душата ми е зов.

                      Кажете ми що значат среща и разлъка?

                      И ето аз ви думам: има ад и мъка -

                      и в мъката любов!

 

                      Миражите са близо, - пътя е далек.

                      Учудено засмяна жизнерадост

                      на неведение и алчна младост,

                      на знойна плът и призрак лек...

                      Миражите са близо, - пътя е далек:

                      защото тя стои в сияние пред мене,

                      стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

                      тя - плът и призрак лек!

Среща

 

                   Мене ми е странно - ето те пред мен,

                мене ми е жадно - гледам те пленен,

                мене ми е страшно - дишаш ти за мен,

                мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

 

               Викнал бих от болка - времето лети,

               викнал бих от ужас - ще отминеш ти:

               сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,

               няма да се върнат сбъднати мечти.

 

slojil si lubimi moi stihotvoreniq.....

Винаги потъвам, губя се в стиховете му... Прекрасна поезия...
А тези стихове съм ги рецитирала...на сцена...:)
Благодаря ти...:)

Виж ти, Ася, какво да ти кажа, освен здравей !