Светът е луднал по модата . Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро . Какво си му беше на старото , ще попитате вие . Ами беше си много добро , но бе станало демоде . На годините на сина ми , с чекмедже и голям плот . А нали в къщи сме модерни , как може да изоставаме от новостите .

                Е , новото бюро е по- малко , по – нестабилно , дори клавиатурата съм събрал до монитора . Защото ако е на мястото си , плъзгащото плотче се кандилка и ме разсейва като съчинявам някоя историйка .

                

                 Ама ще свикна . Човек свиква със всичко , пък и на кого да се оплача .

                 Освен тук , в блога .

 

                 Традициите не са това , което бяха .

                 Ще следваме новостите , макар това да ни кара да сме нестабилни и мъничко да се кандилкаме .

                 Важното е да сме в крак с модата .

 

 

 

въпреки че сме малко нестабилни...;)
Новостите са си вид предизвикателство, към самите нас...
Усмихнах се, докато те четях, защото си припомних една хубава приказка на Джани Родари, която започва така: "Новости, новости! Навсякъде новости...":)
Честито бюро!:))

Аз пък не ще забравя Жоржета Чакърова в " Продавач на надежда " . Преди доста време , чудесна беше .
Тя е майката на Шани от канал1 - сутрешният блок .
Ася , благодаря за бюрото и прочита !

Даже аз самата я пея...:)
"Ако можех да имам едно
магазинче с две полички...
Бих продавал, познайте какво -
надежда, надежда за всички..."
Толкова обичам тази песничка, че преди време бях писала пост за нея и въобще за Надеждата...
Ако искаш, наднкни ето тук -
http://anastasiia.blog.bg/viewpost.php?id=107091

аз предпочитам нещата, които биха ме карали да се чувствам удобно и уютно, дори да не са в крак с модата...
но това е така, защото наскоро излязох от общоприетите калъпи, които всички следват..
и предпочитам индивидуалността, дори в очите на околните да съм странна...

успех ти пожелавам!