Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2008 17:07 - Сън наяве
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1375 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 03.06.2012 06:43


                                                          

                 Беше лятната студентска сесия на 73. В началото на април се бях  разделил с Р. Цял месец се чувствах много зле . След един изпит се разхождах покрай градинката в Лозенец, срещу НДК, и сега си е там . На края й има една църквичка, не и знам името. Тогава почувствах как сърцето ми започна силно да бие, имах чувство че Р. ще изникне отнякъде наблизо и отново ще сме заедно. Вечерта сънувах М. бременна, после същата нощ и Р. как минава покрай мен в учебна кола , искаше да става шофьор, знаех това още когато бяхме заедно.

      М. беше ученическата ми любов. Нямахме 16, когато се запознахме . Случи се на една ученическа екзкурзия в Банско, няколко души се оплетохме из планината, пратиха и местни да ни търсят. Имаше един татко на наша съученичка, бе се заиграл с класната ни, и те бяха с нас, та затова бързо бяха усетили липсата ни .

     М. ме заведе в зала България на концерт. Не бях ходил. Моцарт, малка нощна музика. Излязах от залата като препариран. След година и половина, в десети клас се преместих от Националната математическа паралелка в нейния клас. Не го прави, ми каза М., това ще е краят. Не можем да бъдем в един клас. Не я послушах, тогава ми бе много математиката, леката атлетика и М. Беше ми написала писмо/ така си пишехме тогава/ . Цялата му същност разбрах няколко години по- късно,  след като се разделихме .

        Трябваше да отида в по-нормален клас . Отидох и веднага станахме чужди . Може би вината си бе моя , но не можех да пренебрегна гордостта си . След два месеца на Панчарево на военното обучение бе сложила главата си на коленете ми . На никой от класа не направи впечатление. Осма гимназия имаше класове до Й , бяхме сума ти народ в гимназията . Може би искаше пак да сме както преди . Всичко бе  свършило .

          На другия ден след съня бях в центъра, в голямата тарапана на кръстовището на Раковска и Графа се разминах с М. Не ме забеляза. Беше бременна. Стори ми се много напрегната. Сънят ми се сбъдва, какво ли ме чака. От тогава повече не я видях, знам само, че живее в Белгия.

     Това бе началото. Неволно се запътих към Солунска и Витошка, там в един магазин работеше една приятелка , Мар , с нея ходих десетина дни точно преди казармата . Баща й бе някаква клечка от ЦК , запознах се с нея на курорта Дружба на морето , където с Хари правихме разни магарии .   Нищо особенно , допадахме си , но бе някяк странна , усещах го . Когато влязах в спортната рота , там сега е музеят “ Земята и хората “  ми идваше на свиждане . Но аз още първите дни й казах , че    не искам да ме чака напразно и да си губи времето с мен две години . Имаше един от ротата , много ми се чуди , мацето ти е навито, защо я разкарваш. Даже заби приятелката й , която веднъж я придружаваше . Та Мар. го понесе не леко, но какво да се прави. После до Нова година няколко пъти ме канеше на гости у тях в квартал Надежда /каква ирония/. Тогава около Н.Г. я мернах пред магазина, беше бременна , не от мен, защото просто при нас това не стана. Значи е искала законно да роди, може би ме е и харесвала, сигурен съм.

     Та влязох в този магазин , не знам какво ме накара . Мар. я нямаше , все пак бяха минали две години и половина . Но пред нейния щанд с гръб към мен бе Р., шумна както винаги , с някакво момче . Излязох навън и си казах , та това са десет минути , и около шестотин метра между двете срещи . Не  ми стана много добре . В този милионен град , повече от съвпадение…

      Сесията я взех твърде успешно , после с бате Наско отидохме на Дружба . Всичко течеше нормално , нови запознанства , приятелства от София . Последните дни заминахме за Слънчев бряг.  Там първата вечер аз спах в един Москвич 403 . После още една – две нощи тук , там . Та животът продължаваше .

        Късната есен отидох на концерт на Вили Кавалджиев във Физическия , срещу Семинарията . Не бе познат , той стана известен много след това , пя страхотно. Бях закъснял, през антракта се освободи място, седнах и се нацелих до Р., не бях я забелязал .
              - Какво правиш -ме попита, пак шумна и енергична .
               - Къде са нашите мъже - имаше друг с нея , явно е бил излязал нанякъде . 
                 -
Знаеш ли, че като карах курсове за шофьор през юни, покрай църквичката в Лозенец те видях, минах покрай теб , нали ме видя и ти.
                   Разменихме баналности,  концертът продължи .

                   Оттогава и нея не съм я виждал . ” Тя остави в сърцето ми  раничка , от която още боли” както е казал   поета , малко големичка .  Следваше задочно право , имаше къси поли , бе голямо шавъркало . Последните тролеи до кв. Хаджи Димитър , където живееше пет месеца бяха и мои . "Ти май ще се изместиш скоро от Лозенец"- каза ми един ден бате Наско, виждаше му се, че нещата са сериозни . "Няма такова нещо"- отговорих му аз. Но и не мислех , че след три месеца ще се разделим .

     



Тагове:   наяве,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575380
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031