Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2008 14:42 - Лили , любовта и леката атлетика
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 1094 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.11.2008 15:08


Всичко е любов . А всичките думи от заглавието , дори и моето име започват с буквата Л .

 Какво ги свързва  ? Едно училище в далечните години около шестдесете . 134 СОУ „ Димчо Дебелянов „

 

 

                                                 Началото

 

    Бях толкова малък , когато се научих да чета и пиша . Нямах пет години . Дядо ми бе пенсиониран учител , твърде млад и много обичан от хората . С по- големия ми брат започнахме да ходим при него на  „ училище „ . То и брат ми тогава бе още малък за училищния чин , за мен да не говорим .

Аз съм българче и силна майка мене е родила

с  хубости, блага обилна мойта родина е мила.

     Аз съм българче. Обичам наште планини зелени,
     българин да се наричам -първа радост е за мене
                             
     Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея ,

      всичко българско и родно любя, тача и милея.

      Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време,  
      син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.

           С това стихотворение започваше всеки учебен ден при дядо ни . Бяхме като   частни ученици , с тетрадки , домашни и диктовки . Имахме и оценки , много строг беше в изискванията си към нас нашият учител .

             Когато станах първокласник знаех да пиша , чета и смятам .  Започнах в 134 училище на Пиротска , тогава Жданов . До градинката със църквата „ Никола и Георги Софийски „ . Имам една снимка от онези години  . Седим на чиновете прилежно поставили ръцете зад кръста , с пионерски връзки и задължителните рубажки от черно сукно .  Мили сме .              

                   Аз бях отряден председател , най- добрият в класа и много нужен на отбора ни по футбол . Топката беше моята втора стихия  след четенето .

 

                                Лили и любовта

               Стояхме на един чин , аз много я харесвах . То си бе първото влюбване .  Но на никой не казвах за тези си чувства . Лили бе много хубава , по- скоро миловидна , с кръгли очилца и две руси тежки плитки , накрая вързани с бели панделки . Беше като мен силна ученичка . Това никак не бе маловажно за онова време . Спомням си по-отраканите ни съученици как се докарваха пред момичетата в междучасията . То бяха борби , бой с чанти и какви ли не магарии . Аз не се включвах в тези им лудории . Но когато имахме час по физкултура бях недостижим .

              Един ден и аз не издържах на желанието да покажа колко съм смел . Няколко момчета в междучасието бяхме отворили широко прозорците  на класната стая . Минавахме по перваза отвън от единия край на стаята чак до другия . А бяхме на третия етаж . Учителите ни хванаха и за наказание ни свалиха пионерските връзки – беше голям срам . Но следващият ден се смилиха над нас и ни ги върнаха .

              Обещахме да не правим такива щуротии . Сигурно тези обещания не са били спазени още  дълго . Не помня точно , но съм сигурен че е било така .

 

                                      Леката атлетика   


      
Бягам от много малък, просто не знам от кога , откакто се помня . Бях почти на десет , в училището знаеха вече , че съм много добър . Имаше едно състезание в градинката отсреща .134-то училище е в единия й край . Тогава аз бях първи от всички , в трети клас , а имаше и седмокласници . Гледаха ме като извънземен , опулени как този дребосък  може да им скрие топката .Такъв бях , можех . Та същата година ни заведоха на стадион “Септември” в Красно село - на края на София . Да гледаме някакво състезание на големите . За пръв път отивах на стадион . Червената писта , разграфена с бели тебеширени линии толкова много ме плени .  Издържах до втория старт . После скочих до учителката по физическо . Трябва да бягам , й казах . Но ти си още малък , може би след година , две . Невъзможно е да чакам толкова , сега слизам на пистата . Много дължа на тази жена , другарката Зидарова . Тя се намеси  и аз хукнах да се състезавам . Нямах дори гуменки , бях бос . За първи път с нисък старт и пистолет , разбира се че закъснях след сигнала . Но после ги отнесох . Победи ме само един , той бе голям и трениран , нямаше начин да не е първи .Треньорите ме прегръщаха , искаш ли да идваш на стадиона да тренираш -чака те голямо бъдеще . 

         И така се започна с любовта към леката атлетика . А тя беше далеч по - трайна от любовта към   Лили . Много спортове ми се отдаваха , но съм й бил верен докрай . Вече бях на тринадесет , когато един треньор по футбол ме гонеше цял месец с обещания , че  с мойте качества един ден и при мъжете няма да имам никакви проблеми . Накрая разбра , че няма смисъл да настоява и ме остави на мира .

 

                 Години , години , години . Някъде назад останаха  Лили и леката атлетика .

                                   А любовта , дали е още със нас ! 



Тагове:   атлетика,


Гласувай:
1



1. kasnaprolet9999 - Любовта остава дълбоко в нас.
28.11.2008 16:14
Напълно съм убедена в горното. И аз имам подобни мили спомени, тренирах навремето гребане в отбора на ЦСК. Там срещнах голямата си любов, но както всички хубави приказки и тази свърши, опитах се да го забравя и доста време си мислех, че съм успяла, защото вече нищо не чувствах със сърцето си, само мило се усмихвах на някой изведнъж изникнал спомен. Случи се веднъж да го сънувам и в съня си чувстах че съм обладана от същите силни чувства, които навремето ме изпълваха до козирката. Когато се събудих не можех да повярвам, че се е случило
това, чувствах се като току що полято огнище със студена вода. Чувствата отново бяха отлетяли, но спомена за тях ми показваше, че те се таят някъде много дълбоко в мен, зарити в пепел от спомени,
все така силни и хубави. Това хранилище е нашето подсъзнание, където е закодиран целия ни опит и знания не само от тоя ни живот.Хубаво е че любовта остава, тя направлява нашето духовно развитие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575178
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031