Прочетен: 1333 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2011 15:56
За кой ли път за теб се размечтах,
момиче младо, хубаво като картина.
И питам се защо двамина
в несбъднатото време само
отново срещаме се ние,
щом тази близост пак ме натъжава.
Дали с това, че със косите посребрени
оправдавам своята усмивка,
че минало е мойто време
за танца бурен и тревожен.
И който нощите на свежи утрини
за кратък миг ще преобърне.
Или пък светлите ти устни
така искрящи и уханни
отново плашат със красива сила
и карат ме годините си да припомня.
Но само във очите твои тъй прозрачни
аз искам винаги да се оглеждам.
Защото виждам в ирисите сини
отново мойта радост как полита,
нехаеща за идващото време.
А близостта със туй ненужно бреме
уви, е мъка неизбежна
и младостта ти само я възпира.
Защо пък, малко да си помечтая.
Приказка за мечтите на една мастилена то...
Не позволявай на никой,да те откаже от м...
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy