Разбира се , че отлично си спомням това лято и фестивала  . Все пак тогава бях на 16 години . Завърших 10 клас на осма гимназия и заради това , че спортувах не бях организиран в тези досадни и продължителни масовки с байрачета , ленти и други подобни на стадион  „ Васил Левски „ .

            Но аз ще разкажа как на самото откриване на фестивала се запознах с една млада чешка журналистка . Беше вечер , тя се бе забутала около уличките на стадиона , някъде около Перловската река . Бях излязъл с един съученик и когато я срещнахме ,тя ни помоли за помощ . Говорихме на руски , тя поназнайваше нещо от този език . Така разбрахме , че се е заблудила и я изпратихме до хотел „ Хемус „ , където бяха отседнали с колегите си . Говорихме си общи неща , бе много симпатична и весела , на 28 години . Името й съм го забравил . На другия ден й показахме забележителностите на София , центъра бе много чист и приятен по онова време .

           Но на въпроса ни , какво става при вас , в Чехословакия тя коренно се променяше . Дистанцираше  се , ставаше замислена и явно нетърпелива да сменим темата .Накрая ни молеше  да не говорим повече за това , тя не знае нищо подробно и не иска да коментира . Явно я беше страх да не би да си навреди , изказвайки своето мнение .

           Иначе фестивала бе прекрасен . Това лято за пръв път виждах толкова млади и с настроение хора до късна вечер по улиците на София . Дори си спомням шитите специално за това ризи с големи остри яки , целите на цветя , такава бе модата тогава . И панталоните чарлстон , всичко това ни караше да се чувстваме специални . А също и читалище „ Валентин Андреев „ с яките концерти , бе щастие да влезеш вътре , толкова много бяха желаещите . Такава музика на живо не бяхме чували до идването на толкова различни по националност състави .

          С две думи тогава усетихме , че нещо се разчупва и трайно остава своя отпечатък върху жадните ни за информация  и желание към другия свят навън млади души .

           Знаехме вече , че един ден и ние ще бъдем част от този свят .

           Така се чувствахме през онова незабравимо лято на 68 .

                                        Любомир Николов