Аз съм мъж- но пак момче ,

                             макар и малко побеляло.

                             А ти жена- момиче още ,

                             и  колко много млада .

                              С очи кафяви съм ,

                              а твоите са толкоз сини .

                              И как усмивката те разкрасява ,

                              без нея ти си все прекрасна .

                              Аз малко съм си тъжен ,

                              а може би годините го искат .

                              Но знам как само ти умееш ,

                              тъй отведнъж да ме усмихнеш .

                              Не искам ролите да си смениме ,

                              кафявото не може да е синьо .

                              И младостта не трябва да си тръгва ,

                              ти винаги за мен ще бъдеш пролет .