Ще умра някога,
може би близко, а може би по-далеч,
без да ме докоснат ръцете ти,
без да те стоплят очите ми .

Ще си отида някога,
навярно скоро, а може би не толкова,
без да те имам истински,
но ти си малко моя от самото начало.

Бавно се губя в мечтите си
и все по - далечни са твоите мисли .
Засмееш ли се, забързват се дните ми,
мълчанието забавя дъха и сърцето ми .

Как искам да не сме се познавали никога,
но късно е трезвен да бъда за тази промяна .
Ще те преболедувам ли или ще чезна в радостта,
че си тук наоколо и че те има .