Преди две години на представянето на моята книга с разкази присъстваха толкова много хора, че това ме накара с наивния си акъл  половин година след това да предложа нов вариант на " Лодките" в две именити издателства. От първото посмънкаха неопределено, от второто получих една смешна рецензия към отказа.
               Е, здраве да е, така си казах. Нали все пак си ме харесват хората в блоговете.
             
               Преди година и половина имах една колонка на задната страница на един от двата местни вестника. "Седмицата в три събития". Главната редакторка веднага одобри идеята ми, не се познавахме дотогава.
                После дойдоха избори, после пък нещо парите за външни сътрудници станали  кът...
                Та така колонката ми изпадна навън, нямаше късмет, горката.
                И преди месец по БТВ екшън един известен ТеЛе деятел, айде, нека да е журналист, стартира ново предаване.
                Ами той ще стартира, няма да съм аз, я... Та концепцията му в новото начинание е да кани един-двама известни лица. И да говорят за ТРИТЕ СЪБИТИЯ през изминалата седмица.
                Уф, че съвпадение, така си казах, здраве да е.

                Преди две седмици си купих книгата с разкази на един млад писател, спечелила престижна европейска награда. Да му е честита!
                Да си призная, най-хубавото нещо от всичкото написано ми се стори заглавието на книгата. Харесах само три разказа, останалите според мен са слаби. Но пък какво значение има моето мнение.
                А Европата явно цени тягавото писане, циничния език, безперспективността в битието на героите. И с всичко това сякаш ни казва, така ви се пада, щом току през две-три десетилетия подменяте ценностите си и приоритетите си. И доволно потрива ръце, гнийте си в блатото, което сами сте си създали. Щом във вашите произведения има толкова негативизъм, та това е отражение на действителността ви. Хак да ви е.
                 Аз пък си казвам, абе здраве да е!
                 Само че от много здраве да не ни заболи глава накрая!

                                
                

                
                

                
                 

Все махаме с ръка и си казваме : "Здраве да е!"
Така е у нас... "Европейци сме, ама не чак дотам..."

може би литературата днес трябва да е като новинарска емисия и да изобилства от драма, трагедии и безизходица.

Което, надявам се, не означава всички да пишат така.

Пожелавам ти да получиш това, към което се стремиш и се радвам, че не си от хората, които се отказват.

Марине, лошото е, че това здраве не е много на здраве!

Когато погледна какво се издава, казвам си, ама така ли трябва да се пише? Но който си го може, го може.
Явно моето можене не се котира като "онова" можене!

Няма да се отказваш да опитваш, Lubara! В твоите разкази, а и във всичко, което пишеш, има много живот! Аз съм сигурна в успеха!

Да е хубав денят ти, Ckarlet!

Прави това, което ти е по сърце!
Майната им на всичките им кекави програми и измислени насоки!!!
Б.

А тийнейдърите дето гледат телевизионерите са на предпоследно място в света по грамотност.
Аз виждам право пропорционална зависимост между образоваността на децата ,отпадането на твоята колонка във вестника , откраднатата идея и ред други дребни нещица .
А пък децата на България ще стават все по-неграмотни ! Защо ли ?

Дали е съвпадение, или не, няма голямо значение.

Не вещаеш оптимистична перспектива, имаш основание обаче, за съжаление.