( Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
 
                   Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.

                  Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката,  покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, огр...

                                                                                                         На Наско
       
    Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямат...

            В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше сам...

В тоз ранен час, любима моя Капка,
ти искаш май да изцедиш усилията ми
до тяхната последна капка.

 
                     Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещ...

               С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скит...

           
                  Не бях ходил в Клисура. Затова на Цветница-вчера стартираме в 10.15 минути. Финалът е точно в 20.00 часа. Спускането от Шипка си е изпитание. Дупки, копки, канавки. Българският речник с по-особени думички с...

       Тези истории се случиха през 93. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защ...

             Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сери...

 
      Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране ...

   Със Зори се запознах на Соколна. Пътят нагоре не е много, хич не го усетих, защото устата й не млъкна. Само вече на по-баирестото говорех аз, нищо че е ходила на Хималаите. Каза ми, нищо особено не е като натоварване, щадеше бялата ми...